Споразумението за енергийна ефективност се разминава с очакваните национални цели
Арх. Николай Гълъбов, член на борда на ARCHITECTURAL COUNCIL OF EUROPE и заместник-председател на КАБ съобщи, че след продължителни разговори между преговарящите от Европейския парламент, Съвета и Комисията, на 13 юни 2012 г. е постигнато споразумение относно Директивата за енергийна ефективност.
Макар че спогодбата определя броя на задължителните мерки, тя отразява и желанието на правителствата на държавите от ЕС за по-голяма гъвкавост, тъй като предпочитат да постигнат целите чрез дългосрочни национални стратегии. Но това вероятно ще попречи на ЕС да постигне целта си за подобряване на енергийната ефективност с 20% до 2020 година.
На 13 юни 2012 г. трите европейски законодателни органа постигат в последния момент съгласие по Директивата за енергийна ефективност. Водени от датското председателство на Съвета на министрите, преговорите между членове на Европейския парламент и държавите-членки бяха напрегнати, а в края на деня трябваше да се добавят нови допълнителни усилия и мерки, за да се спаси споразумението.
Например, Обединеното кралство настоя на страните, приели вече спасителни схеми за енергийните търговски фирми, да бъдат предоставени допълнителни освобождавания, докато депутатите въведоха допълнителни мерки, предназначени да гарантират по-нататъшна икономия на енергия в бъдеще. Все пак, въпреки тези трудни отстъпки, датското председателство смята, че споразумението е голям успех и голяма стъпка напред, тъй като ще допринесе за растеж и увеличаване на заетостта в Европа.
Като се има предвид начина, по който бе постигнато съгласие, много наблюдатели се опасяват, че Европа няма да изпълни обещанието си да намали консумацията на енергия до 2020г. с 20%, тъй като повечето амбициозни предложения на Европейската комисия за незабавни задължителни национални цели бяха редуцирани.
По-специално, Директивата се е отказала от предложението за изискванията при саниране на обществени сгради (член 4), което призовава всяка година да се обновяват 3% от сградите, собственост на обществени органи и организации с обща застроена площ над 250 кв. м.
Вместо това подписаната директива ще изисква от държавите-членки да обновят 3% от общата отоплявана и / или охлаждана площ на сгради, притежавани и обитавани от централното правителство и това ще се прилага само за сгради с обща използваема площ по-голяма от 500 кв. м. В резултат тази разпоредба ще засегне само малък процент от всички обществени сгради (10%), което е значително под първоначалните намерения.
Въпреки всичко, за да компенсира разводняването на предложението за обновяване на обществените сгради, Европейският парламент внесе обещаваща мярка в член 3а от Директивата, която изисква от държавите-членки на ЕС да изготвят пътна карта, до 2050 г., целият сграден сектор да стане енергийно по-ефективен. Тази дългосрочна стратегия за обновяване на целия сграден фонд трябва да бъде финализирана до април 2014 г. и да даде нова надежда на строителния сектор.
„Макар че тази дългосрочна стратегия не достига напълно задължителните национални цели, чрез които архитектурната професия се надяваше да подобри застроената среда и да създаде нови работни места, стратегията ни позволява да погледнем към бъдещето с повече оптимизъм и убеденост и предлага някои възможности за растеж, като по този начин помага на архитектите и на строителния сектор, да излезнат от икономическия спад” – заяви Ян Притчарт, Генералeн секретар на АСЕ.
