Средният размер на изтеглените ипотечни кредити е намалял спрямо 2011 г.
Анализът е подготвен от Екатерина Кирилова, директор на управление „Маркетинг и клиентски сегменти”, УниКредит Булбанк:
Една от основните тенденции, наблюдавани през 2012 г., е приближаване на лихвените нива по ипотечни кредити в лева и евро и увеличаване на броя отпуснати ипотечни кредити в лева спрямо тези в евро.
Средният размер на ипотечните кредити е намалял от 75 хил. лв. през 2011 г. до 68 хил. лв. през миналата година.
Това е резултат от продължаващите притеснения на хората относно финансовата им стабилност в следващите години, както и понижаване на цените на имотите. Високата безработица и ниските доходи подтикват хората да са предпазливи и да избягват прекомерна задлъжнялост.
През 2012 г. се е запазил средният срок, за който се теглят ипотечните кредити – 22 години. Поради по-ниските доходи у нас, голяма част от клиентите продължават да теглят кредитите си за дълъг срок, за да облегчат месечния си бюджет с по-ниски месечни вноски.
През миналата година се наблюдава запазване на средния размер на изтегления потребителски кредит в размер на 12 500 лв., както и средно на срокът, за който той се изплаща – 8 години.
Въпреки че годината беше трудна, все пак беше отчетен минимален ръст на ипотечните кредити спрямо 2011 г., коментира г-жа Кирилова.
С раздвижването на пазара на имоти, голям интерес през 2012 г. се наблюдава при кредитите в евро с фиксирана лихва като нов продукт предлаган на пазара, следвани от кредитите с атрактивни плаващи лихвени проценти в лева.
Фиксираната лихва в евро е предпочитан продукт от клиентите в условия на икономическа криза.
През 2012 г. сделки с имоти, финансирани с ипотечен кредит, се осъществяват основно в областните градове. Спадът на пазара на имоти засегна предимно сегментите на ваканционните имоти, офисите и търговските площи, докато при жилищния пазар се наблюдава активизиране на купувачите.
През 2012 г. търсенето на жилища в средния ценови сегмент се засили за сметка на ниския сегмент. Очакванията са тенденцията да се запази и през тази година.
Съобразявайки политиката си на кредитиране с нуждите на клиента и конкурентната икономическа обстановка, през 2012 г. УниКредит Булбанк отчете нарастващ пазарен дял до 15.7%, с което утвърди позицията си на лидер в кредитирането на клиенти.
Пазарният дял на банката при кредитите на граждани и домакинства е в размер на 13.3% при годишен ръст на пазара от -1.3%. Пазарният дял на ипотечните кредити е нараснал с 0.6% и е в размер на 17.7% при годишен ръст на пазара от -0.3%.
Прогнози за 2013:
И през тази година домакинствата най-вероятно ще останат предпазливи в техните финансови решения и потребителско поведение в среда на високи нива на безработицата, бавен ръст на доходите, ниски пенсии, високи цени на храните и пасивен пазар на недвижимите имоти.
Въпреки че високите лихвени проценти по депозити и влогове, които банките прилагаха през последните няколко години, остават в миналото, драстично намаление едва ли ще се наблюдава през първите месеци на новата година – по-скоро плавно понижение до нормалните лихвени нива преди кризата.
Разбира се, единични промоции и кампании на отделни банки не са изключени.
Очакването спестяванията на населението да продължат и да нарастват и през 2013 г. най-вероятно ще се реализират, макар и с по-бавни темпове в сравнение с изминалата година.
До известна степен отражение може да окаже и въвеждането на данъка върху дохода от лихви от срочни депозити и влогове, но този данък едва ли ще доведе до сериозна загуба на интерес от страна на гражданите и домакинствата, тъй като те си остават най-сигурното и сравнително доходоносно средство за спестяване.
Обобщение на 2012:
Предвид икономическата ситуация в страната и световен мащаб предпазливостта на домакинствата по отношение на по-рискови решения за спестяване и инвестиции бе логична. Като цяло депозитите запазиха доминиращата си роля при избор на средство за краткосрочно и средносрочно спестяване, достигайки рекордни нива от 33.36 млрд. лв. към края на октомври.
От началото на 2012 г. спестяванията на населението са нараснали с близо 2.5 млрд. лв., което е ръст от 8% за изминалите 10 месеца на 2012 г. и 12.7% спрямо същия период на 2011.
Темпът на нарастване на депозитната база бележеше увеличение до края на юли 2012 г., когато само за един месец домакинствата спестиха в банки 412 млн. лв., след което наблюдаваме едно плавно забавяне (за сравнение през октомври спестените средства са едва 87 млн. лв.).
Въпреки ръста в спестяванията на населението трудно можем да кажем, че българинът е повишил жизнения си стандарт. Средностатистическото домакинство в България не разполага с големи депозити.
Статистиката го доказва – около 75% от депозитите на българите са за суми до 1 000 лв. Същевременно по данни на БНБ броят на физическите лица с депозити по над 1 млн. лева е едва 625.
Големите депозити в банките са преди всичко средства от продажба на недвижими имоти, дивиденти и др.
Немалък е делът и на депозитите, открити със средства, генерирани от бизнеса в България.
Много по-изгодно е да вложиш средства в банка при добра годишна възвращаемост и нулев риск, отколкото да реинвестираш тези средства в нов бизнес, производство или финансови активи в период на нестабилна икономическа среда.
Страхът от кризата, несигурното бъдеще и вероятност от загуба на доходите карат хората да бъдат по предпазливи и консервативни по отношение на потреблението.
Спестените средства от отложеното потребление се насочват в различни банкови депозити на атрактивни лихви.
Интересен е фактът, чe през последната година депозантите все повече се насочват към депозити с по-дълги срокове. Логично обяснение е предлагането от страна на банките на по-високи лихвени проценти по дългосрочните депозити с цел да си осигурят ресурс за по-дълъг период от време.
Като вземем предвид и тенденцията през последните месеци на спад в лихвените проценти по депозити, клиентите се опитват да се възползват от добрите оферти за по-дълъг срок от време.
От друга страна, това дългосрочно спестяване може да е сигнал за намеренията на населението през следващите месеци, а именно – продължаващо отлагане на потреблението.
