Осигурено е финансиране за 2 млрд. лв.
Днес, 1 декември, на четвъртия дискусионен форум на тема „Строителството през 2015 г. – перспективи и предизвикателства. Възможностите през новия програмен период 2014 – 2020“ министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова заяви, че през 2015 г. у нас ще бъдат построени нови 120 км магистрали, 44 км нови първокласни шосета и 300км рехабилитирани пътища от първи, втори и трети клас, съобщиха от пресцентъра на МРРБ.
Форумът е организиран от Камарата на строителите в Българи .
Министърът представи възможностите за реализация на проекти в страната в областта на пътното строителство, ВиК инфраструктурата и енергийното саниране на сградите с държавно и европейско финансиране, както през 2015г. , така и през програмния период до 2020г. По думите й през 2015г. строителният бранш ще разполага с 2 млрд.лв. за инвестиции, от които 1,5 млрд. лв. е предвиденият ресурс за разплащане на проектите, които се изпълняват в момента и ще приключат през следващата година, а 460 млн.лв.са средствата за изпълнение на нови проекти, при сключване на споразумението с ЕК за новия програмен период до 2020г.
Министър Павлова посочи, че въпреки закъснението от 1 година по всички големи пътни проекти, натрупано от предишното правителство, се работи активно, те да бъдат завършени до края на 2015г. Това са АМ „Марица“, лот 4 на АМ „Струма“ както и пътен възел „Белокопитово“ на АМ „Хемус“. До края на следващата година ще бъдат завършени и обходния път на Монтана, както и Западната дъга на София. Ще бъдат завършени и всички пътища, които се рехабилитират по програма „Транзитни пътища“ V. Те са с обща дължина от 300км. За целта от бюджета ще бъдат отпуснати 100 млн.лв.
Лиляна Павлова бе категорична, че още в началото на следващата година ще започне и строителството на АМ „Хемус“. Проектът, заедно с тунела под „Шипка“, са посочени като резервни проекти за финансиране по Оперативна програма „ Транспорт и транспортна инфраструктура“ . „Ако се постигне спестяване на средства от строителството на АМ „Струма“, който е приоритетен за програмата, те ще бъдат насочени към „Хемус“ , заяви Павлова и уточни, че на този етап се търсят резерви и други източници на финансиране. Плановете са още през януари да бъдат обявени търговете за строителство на 60-километровия участъка от Ябланица до разклона за Плевен и Ловеч. Строителството може да започне още през лятото на 2015г. при добро изпълнение на държавния бюджет. Индикативната стойност е 520 млн.лв.
През лятото се очаква да се възложи и проектирането на участъка до Велико Търново. Дължината е 23 км, а индикативната стойност – 529 млн.лв. За лотовете от Велико Търново до Белокопитово, с обща дължина 110км и индикативна стойност 790 млн.лв , при наличие на средства в бюджета, също може да се проведат търгове за проектиране още до края на 2015г .
Министърът на регионалното развитие съобщи, че предишното правителство е спряло всякакви плащания за строежа на АМ „Хемус“ в отсечката Шумен- Белокопитово. „Въпреки, че през март 2013г. бяхме оставили постановление на Министерски съвет за разплащане с изпълнителя, парите са били отклонени и сега ние ще осигурим 40 млн.лв. за разплащане“, заяви тя. По отношение на АМ „Струма“ догодина започват търговете за участъците Благоевград- Крупник и Кресна –Сандански от лот 3 с индикативна стойност от 420 млн.лв.
В областта на ВиК инфраструктурата министър Павлова посочи, че приоритет за правителството е довършването на водната реформа, която е основа за усвояването на евросредства по Оперативна програма „Околна среда“. „Секторът е в тежко състояние, загубите на вода са огромни. За да обновим цялата система са ни нужни 11,7 млрд. евро“, обяви Павлова. Тя подчерта, че при реализирана водна реформа можем да разчитаме на 2 млрд. евро по ОПОС до 2020г.
В областта на водоснабдяването министър Павлова съобщи, че за пръв път след десетилетия в страната започва строителство на язовири за питейни нужди. До края на седмицата предстои подписването на споразумение,с което започва строежа на яз. „Пловдивци“ с пречиствателна станция за питейни води. Инвестицията е за 47 млн.лв. През пролетта на следващата година започва строителството и на яз. „Луда Яна“ за 50 млн.лв., както и рехабилитацията на стената на яз. „Студена“ за 30 млн.лв. За яз. „Нейковци“ все още продължават процедурите по проектиране.
Министър Павлова запозна строителния бранш и с Националната програма за енергийно обновяване на българските градове, която стартира в началото на новата година. Тя ще позволи българските градове да обновят своя облик, а гражданите да санират домовете си, от което ще пестят значителни средства за отопление. За тази цел ще бъде създаден държавен гаранционен фонд с 200 млн.лв., към който ще бъдат насочени и 350 млн.лв. европейски средства, предназначени за саниране.
По думите на министъра програмата ще е насочена изцяло към малките и средни фирми в регионите, като възможност за работа и работни места. Програмата предвижда на първо време 100% саниране на старите панелни блокове. Заедно с това ще завърши и санирането на 120 сгради в страната с евросредства от ОПРР 2007-2013г. По нея също има забавяне от една година, като няма избрани изпълнител.
Министър Павлова гарантира пред строителния бизнес, че държавата няма да забавя плащанията по проектите, които се финансират със средства от спрените европейски фондове. “Наш ангажимент е да няма никакво забавяне. Това е важно както за бизнеса, така и за държавата, защото ако не изплатим има опасност да загубим 106 млн.евро по 28 рискови проекти“, посочи Павлова. Тя призова бизнеса да сертифицира по-бързо изпълнените проекти, за да няма загуба на евросредства.
Министърът увери, че за да не е нулева 2015г. по отношение на евросредствата ще бъдат отворени мерки за набиране на проекти. „Ще водим преговорите още през месец декември тази година. Важно е да отворим възможността бенефициентите да си подадат проектите, да ги разгледаме и да ги одобрим. От 2015 година ще започнат схеми „Интегрирани планове за градско развитие“, „Регионална образователна инфраструктура“, „Регионални пътища“. Те ще получат 180 млн. лева за целия период на финансиране“, уточни Лиляна Павлова.
